Grabo

Най-четени

Воднянката на главния мозък (хидроцефалия) е заболяване на централната нервна система и по–специално структурно заболяване на мозъка. Може да протича самостоятелно или съпровождано с различни вродени малформации (уродства), възпалителни, травматични, генетични, обменни и други заболявания.

Появата на хидроцефалия е свързана с нарушение в процесите на образуване, циркулация и рeзорбция на мозъчната течност (ликвор). Съществена роля в това нарушение имат мозъчните стомахчета. Мозъчните стомахчетата (вентрикули) представляват система от четири взаимосвързани кухини, в които циркулира мозъчната течност. Когато някой от свързващите ги пътища се запуши, във вентрикулите се натрупва ликвор и те се разширяват. Именно това е значението на клиничния термин вътрешна хидроцефалия. Съществува и външна хидроцефалия, при която се разширява предимно субарахноидалното пространство – между повърхността на мозъка и мозъчните обвивки.

Хидроцефалията се характеризира с увеличен обем на ликвора, в следствие на което се увеличава на налягането в мозъчните кухини. Чести причини за тази патология са възпаленията на мозъчните обвивки (менингит, менингоенцефалит) с различен бактериален произход. Също така прекомерно високите или ниски нива на витамин А в кръвта, интоксикациите, както и йонизиращите лъчения могат да доведат до хидроцефалия.



Хидроцефалия - симптоми
Първи белег са кризи на главоболие, гадене и повръщане. Увеличението на обема на черепа прогресира бавно и обикновено минават седмици или месеци докато се диагностицира. При почукване по главата се чува характерен звук на “пукнато гърне”. В следствие на повишеното вътречерепно налягане се откриват застойни папили при очен преглед.

Има форми на хидроцефалия, който протичат с бавна прогресия и периоди без оплаквания. Среща се предимно в детска възраст. Болестта може да спре напълно своето развитие. Симптомите от повишеното вътречерепно налягане изчезват, спира бързия растеж на черепа и детето по-нататък се развива сравнително нормално. Приема се, че са налице изразени адаптационно-компенсаторни механизми.

При по–възрастни пациенти е описана хидроцефалия с нормално вътречерепно налягане. Увеличеният обем на вентрикулите предизвиква структурни промени в мозъка с прогресиращ характер, водещи до атрофичен процес.

Хидроцефалия - лечение
Лечението на хидроцефалията е предимно хирургично и често има животоспасяващ характер. Благодарение на него може да се осигури правилно психомоторно развитие на болните деца.

Хирургичното лечение се води в няколко насоки :
- премахване на препятствието запушващо ликвороотводящите пътища;
- създаване на нов път на ликвора чрез заобикаляне на запушването;
- изместване отичането на ликвора към други телесни кухини или вкарването му в кръвоносната система.

Съвременното лечение на хидроцефалията се базира на шънтиращи операции, при които се поставят специални клапни системи за дрениране на ликвора. При 70-85% от случаите тези операции са успешни, като оперативната смъртност е много ниска – под 0.5%. При сравнително голям процент от оперираните - 35%, се появяват различни по характер и време следоперативни усложнения. Решението за операция трябва да се вземе след внимателна преценка за всеки конкретен случай по отделно, като са преценяват всички показания за това. Противопоказни за шънтиране са случаите на пациенти с активен възпалителен процес, пресните вентрикуларни хеморагии, тежката хидроцефалия с липса на мозъчна кора и хидраненцефалията.

Важна и отговорна задача за неврохирурга е да подбере подходяща дренираща (shunt) система с подходящо клапно налягане. Днес се използуват различни видове shunt системи, които чрез еднопосочно дрениране намаляват обема и площта на вентрикулната система. Съвременните шънт системи трябва да притежават максимална простота и ефективност. Идеалната шънт система нормализира повишеното вътречерепно налягане и улеснява ликворния дренаж, без да причинява недостатъчен отток на ликвора или свръхдрениране. Недостатъчното дрениране или свръхдренирането са едни от най–често срещаните следоперативни усложнения. Често срещани са и инфекциозните усложнения, който протичат като остър сепсис. Тежките инфекциозните усложнения изискват отстраняване на шънта с последващо антибиотично лечение и ново шънтиране след овладяване на инфекцията. По–рядко се наблюдават перитонит, илеус и перфорация на черво.

Използването на материали от ZdraveBg.info задължително става с използване на реален линк към материала! Сайтът не носи отговорност за достоверността на статиите и не може да замести лекарски преглед.

Търсене в ZdraveBg.Info

Зарежда се...

Абонирайте се за нас

Здравни видеа на български