Grabo

Най-четени

Херпес зостер – лечение, симптоми и заразяване 


Херпес зостер - заразяване
Заразяването с херпес зостер, т.е. с вируса, който го причинява, обикновено става още в детската възраст, защото същият причинител е отговорен и за развитието на варицелата.  Затова той се нарича вирус на Варицела-Зостер (VZV). Варицелата представлява детска шарка с висока заразителност (контагиозност) - 90%. Това означава, че почти всички деца са имали контакт с вируса и същото се потвърждава от проведените мащабни имунологични изследвания - почти 90% от 15 годишните са носители на антитела срещу вируса. Вирусът на варицелата остава в дремещо състояние в организма на възрастните и около 15% от тях заболяват от херпес зостер  и то предимно в напреднала възраст. Варицелата е силно заразна въздушно-капкова инфекция - “летяща инфекция”, за която е характерно, че до 1 ден преди и до 1 ден след появата на мехурчета (везикулите) е налице възможност за заразяване на други хора. Инкубационният период (времето от заразяване до проявата на клинични симптоми) е 2-3 седмици. Заболяването оформя връх между 2-та и 6-та година от живота, като 90% от заболяванията от варицела настъпват преди 20–та година от живота.


Херпес зостер
Херпес зостер


Симптоми на Варицела
Първите симптоми на инфекцията с вируса, причиняващ Херпес зостер всъщност са симптомите на предхождащата го варицела (лещенка), развиваща се предимно в детската възраст. При първата инфекция с VZV се развива генерализиран мехурчест кожен обрив (везикуларен екзантем). Понякога той се предхожда от “rash (преходен предекзантем), съпроводен от висока температура. В резултат на стъпаловидната еволюция на обрива (розеоли – папули – мехурчета – крусти) се наблюдава изключително разнообразна (полиморфна) картина в кожата. Тя се нарича тип “звездно небе”, при което преобладават еднокамерни мехурчета (везикули) с тънка покривка. Липсват цикатрикси и не се наблюдава засягане на устната лигавица. Екзантемът е най-силно изразен в зоната на трупа, общото състояние е слабо увредено.

Симптоми на Херпес Зостер
Реактивирането на VZV, който след прекарването на първичната инфекция остава да персистира в спиналните ганглии (латентна фаза) води до изява на симптомите на херпес зостер. Заболяването се появява обикновено при по–възрастни хора, по–рядко при пациенти с имунна слабост (ракови заболявания, левкози, лимфоми - болест на Ходжкин, СПИН, пациенти с цитостатично или имуносупресивно лечение). Също така някои други фактори - излагането на слънчева светлина и стресът могат да благоприятстват изявата на симптомите на херпес зостер. Обикновено инфекцията с вируса на херпес-зостер се ограничава върху един или няколко кожни дерматома. В повечето случаи са налице темература и силни болки в зоната на засегнатите кожни участъци, инервирани от гръбначно-мозъчните (спиналните) нерви. Често при херпес зостер се засягат междуребрените нерви, обикновено едностранно. Затова към симптомите на херпес зостер преди появата на везикулите се появяват силни болки в засегнатите нерви (невралгии) с различна генеза. В мехурчетата може да се натрупа кръв – тогава се говори за хеморагична форма на херпес-зостер, при който по правило се образуват белези.


Херпес зостер
Херпес зостер


Усложнения при инфекция с вируса на варицела-зостер се наблюдават предимно при пациенти със срив на имунитета, при бременни жени и новородени.

·        Усложненията на варицелата в детската възраст са много по-тежки от тези на херпес-зостер при възрастните: при инфекция на майката през ранните месеци на бременността се развива тежко увреждане на плода – ембриопатия; при инфектиране на майката по време на раждането се развива вродена варицела на новороденото, която, оставена без лечение с имуноглобулини срещу Varicella zoster води до летален изход в 30% от случаите; пневмония, енцефалит.
·        Усложнения при херпес-зостер: след прекарана инфекция с херпес-зостер може да остане упорита болка в облстта на засенатите дерматоми (невралгия); при засягане на окото (zoster ophtalmicus) съществува опасност от развитието на язви на роговицата, рядко с други усложнения и ослепяване; при засягане на лицевия нерв може да се развие фациална пареза; генерализирана зостер инфекция. Ако пациентът не разчесва обрива, обикновено не остават белези. При пациенти със симптоми на херпес зостер е уместно да се търсят заболявания, понижаващи защитните сили и водещи до имунна слабост (вкл. СПИН)!

Диагнозата на заболяването става при наличие на типичните симптоми на херпес-зостер и може да бъде подкрепено с доказване на вируса в съдържанието на мехурчетата с електронно-микроскопско изследване или индиректно чрез серологичното доказване на антителата. Последното обаче дава информация единствено при първична инфекция с варицелар при която се откриват IgM и е налице сероконверсия.

Лечение на херпес зостер
При неусложнено протичане и слаба изява на симптомите, лечението на херпес зостер е симптоматично. Обикновено се предписват седативни средства и антихистаминови препарати. Може да се използват аналгетици при силни болки и паста с ацикловир. При инфекция с варицела-зостер може да се наложи пасивна имунизация с имуноглобулин при лица, които са с отслабен имунитет или застрашени от заразяване новородени, чийто майки са боледували от варицела в периода около раждането.  Пасивната имунизация с хиперимунен глобулин предпазва от заболяването, ако се даде в първите три дни след контакта с болен от варицела-зостер. Активна имунизация се извършва с отслабена жива ваксина. Препоръчително е такава да се направи при серонегативни застрашени пациенти, които са болни от левкози, или провеждащи имуносупресивна терапия по повод злокачествени тумори. Абсолютно противопоказано е към лечението на херпес-зостер и варицела да се включват кортикостероидни препарати под каквато и да е форма!

Използването на материали от ZdraveBg.info задължително става с използване на реален линк към материала! Сайтът не носи отговорност за достоверността на статиите и не може да замести лекарски преглед.

Търсене в ZdraveBg.Info

Зарежда се...

Абонирайте се за нас

Здравни видеа на български